Велко ти си служил май там около 93 година,
а човека говори за 1972 г - три години преди да се родиш!!!
Та 93 г. имаше ли вече служба като хората!?!!

Подозирам, че и другия съфорумец е влезнал в подобна заблуда от своята си камбанария!
Документа който има, би бил интересен може би за някои, но само който не се е ровил в архивите
и не е писал военни сведения в подобни документи може да се хване на написаното там.
Човека има лични впечатления и едва ли е знаел дори за наличието на "план по документ".
Не казвам, че няма и верни документи в историята, но те обикновенно не са "плановете как да стане".
а доклади от "каква я мислехме, пък каква стана" като и на тях може да не се има доверие на 100%
само защото представят гледната точка на отделен индивид и той как е видял и запомнил историята!
Излишно е да давам примери от криминологията (как различни свидетели си спомнят една и съща ситуация по различни начини)
или...македонските "исторически документи" които бълват напоследък "научните" им институти!!!
По такива документи тип "как да стане" благодарение на определени политически отрепки от 70 години България
вместо "да построи развития социализъм и благоденствието в комунизма" сега всъщност има
най-обикновен див капитализъм с имперска подчиненост.
Толкова за "плановете как да се направи"!!!
ПП. Велко какви бяха задълженията на "ударната група" - да удари първа по съседната стража ли?

че по мое време (ген. димитър стоянов - възродителя на възродителния процес)
в гранични войски си имахме "маневрена група" с база отряда и двете комендатури по райони,
и със задачи да покрива по спешност охраната на празните направления в участъците на заставите
когато не им достигаха наличните собствени хора. Това всъщност си беше най-мобилния взвод в поделението,
защото доста често успяваше да "излезне в даденото направление" по-бързо от самата застава да прикрие границата.
Техните джипове и "виентамки" бяха винаги изправни, с пълни резервоари и двигателите им се палеха,
не с контактен ключ (такъв имаха обаче), а с натискането на един бутон от дежурната командна стая по "гранична обстановка".
Оръжието дори им стоеше на специални стойки там, а не в пирамидите по сушилните пред спалните помещения.
И всичко това за да пазят границата от "вътрешните врагове на народа" които се опитваха да я напуснат по неразрешен начин.
Нашата маневрената група заедно с целият наличен състав по заставите би станала "ударна,
само при разпечатването на червените пликове в касите на командващите офицери от командния щаб за "бойна обстановка",
би трябвало да правиш разлика м/у двете "обстановки" щом си бил граничар)
и които се разпечатваха заедно с оръжейните складове единствено в случай на война!!!
Поне това са мойте спомени без да съм ги записвал в официален документ.

Ах да и това с "всяка майка граничар не ражда", си беше чист народен фолклор породен от
селските "празници за изпращане на сина в казармата" , които нямам спомен точно кога изчезнаха.
Може би с прекратяването на задължителната военна служба. В моя новобрански взвод имаше момчета
с 4-ти клас образование (това по Тошово време) и търсеха България на картата на Африка, а техния единствен министър,
президент и каквото се сетиш държавна длъжност (той просто беше Първият) беше едиствено Тодор Живков.
А пък ние си имахме дори трима с криминално досие и един който си дослужваше 8 месеца след
"дисциплинарният батальон" (нещо като сегашните военни затвори) заради отрязяно човешко ухо на ВКР-ец.
Тези момчета впрочем останаха в последствие и на свръхсрочна служба,
щото се оказаха силно мотивирани и дисциплинирани за нея.
Тогава им казваха така - "отиде граничар и станА човек"!
Та така за "майката на граничаря"...

За сведение на по-младите тук,
"новобранските вечери" се правеха почти толкова помпозно като абитуриенските балове до ден днешен.
Не знам дали в друга държава да се изяждаха и изпиваха толкова много пари,
за здравето на така изпращаните синове в родната казарма. Честа гледка по селата беше
да се сглоби на цяла улица пред дома на новобранеца брезентов навес с маси и пейки под него,
за да могат да се посрещнат всички родни и гости дошли да изпратят "синчето войник".
Самият войник дори събираше доста прилична сума дадена му от мъжете на масата
с думите "нА да си купиш пушка моето момче"!!!
Някой такива празници се правеха по цяла седмица, като често самият новобранец го докарваха
в поделението толкова пиян, че след два дни чак изтрезняваше и се втрещяваше къде е попаднал.
Но да не се започваме с тази тема в подробностти, че ще загубим "женската" аудитория!!!
