Здравейте. Този път няма да има много снимки по прогреса на моделирането, но ще има много разсъждения — може би глупави и технически необосновани, може би не. Та, да започваме.
Започнах моделирането на будката и почти веднага ударих на камък. Имам доста снимки за референция, но разбира се — от сегашното състояние на локомотива. И като ги сравнявам със схемите, се оказва, че особено от страната на машиниста липсват доста неща, почти всички от които са свързани със заветната и, от това което чета, доста рядка спирачка на Ригенбах. Тя, както ми е известно от книгите на инж. Деянов, е премахната — и ровейки се във функцията ѝ, разбирам на 100% защо. Но да не се отклоняваме.
Това, което разбирам за функционирането на тази спирачка, е че се изискват няколко компонента.
Първо и най-важно — клапан, който да затваря пароизходните тръби, като същевременно отваря въздухозаборник за чист въздух, за да не смучат цилиндрите огън и жупел.
Второто са дроселови клапи, които да регулират изпускането на компресирания в цилиндрите въздух и да го изпускат посредством заглушители.
Третото е впръскване на гореща вода от котела в изпускателните тръби на шибърите, която, като се изпарява, охлажда цялата система, за да не запечат цилиндрите, както на E39 2.5 TDS.
Предвид изчетената от мен информация за заветната спирачка, започнах да се опитвам да локализирам отделните компоненти. Успях по стари снимки да открия къде са дроселовите клапи на сериите 01, 10 и 46 (всъщност мисля, че това са единствените, които са имали тази спирачка, защото всичко останало вече е доставяно без нея).

Особено интересен случай е единицата от Ханомаг, тъй като има два отделни дросела. За сравнение — два дросела има и немската серия 44, но тя е трицилиндрова. (Повече за двата дросела на единицата — по-късно.)
За потвърждение сравних със сегашни снимки.
На снимка 1 ясно се виждат трите болта, с които е бил захванат, както и кръпката след премахването му.

На снимка 2 се виждат държачите на оста.

Тъй като е отразена и на повечето схеми, поставих оста върху 3D модела и я вкарах в кабината. Кореспондира идеално на една от врътките на схемите.

Разбира се, тази врътка отдавна я няма, но дупката, където е влизала оста, си е още там.


Добре, но как са изглеждали врътките?
Не разполагам с абсолютно никакви снимки на будката на 46 преди Втората световна война, но разполагам с две снимки на будката на ханомагската единица от по-горе и те се превърнаха в основния ми спасителен пояс. Тъй като, знаейки че тази единица има два дросела, успях лесно да ги локализирам.

Страхотно — вече имам референция. За сравнение, така изглежда кабината на 46 сега от страната на машиниста.

Освен този клет пясъчник (който не съм убеден, че оригинално е бил там, а малко по-ниско), се вижда, че е абсолютна пустош в сравнение с единицата. Сега, наясно съм, че въпреки че използват еднакъв котел (който са правени на 500 км един от друг, ама карай), има много разлики между единицата и „бабата“.
Така, да направим малко сравнения, за да видим дали кабината на единия по някакъв начин може да отговаря на кабината на другия.

И за щастие, както се вижда, кореспондират доста добре, което значи…
Все пак не бях сигурен, затова направих проверка с това как изглежда сега. И тъй като повечето неща са били закачени за облицовката на котела, а тя е кърпена предполагам многократно, не можах да открия много следи от това къде са били и защо са били. Но вглеждайки се, видях една тапа, която честно казано на този етап от откачането ми беше достатъчна, за да ме увери, че да — кабината на единицата за този случай би служила за адекватна референция.
Тапата:

Започнах да гледам за други елементи, които липсват сега. Първо ми се наби на очи лостът, който стърчи посредата на котела. Забелязах, че този лост го има и на схемата на 46, макар и трудно да се забелязва.

Има го също и на картонения модел, който ползвах доста в началото на проекта, преди да ми предоставите прекрасните схеми.

Проверката и с грубата постсоц действителност показва, че тапата си е там:

Чудно — още един компонент, който мога да пресъздам. Не мога да бъда сигурен, но мисля, че това е част от системата за впръскване на вода в цилиндрите.
Снимките на локомотиви със спирачка на Ригенбах са изключително малко, снимките на будките им — още по-малко. Успях да намеря общо три: серия 85, видео от будката на серия 95 и снимки от серия 44. В снимките на 44-ката обаче видях това, което беше анотирано като кран за впръскване на вода на спирачката Ригенбах.

Този жълт кран, освен че очевидно е на различно място, като цяло конфигурацията е доста сходна с това, което се вижда на нашия. А и е единственото нещо, което очевидно влиза в котела по някакъв начин, така че предполагам, че просто нашите вместо кран имат лост.
Между другото, водата се впръсквала оттук. На втората снимка се вижда тръбичката, която още не е кастрирана.


Да се върнем в будката. Точно над този лост, в горната част на котела, излиза тръба, която влиза в някакво интересно приспособление, което идея си нямам какво е, тъй като нищо подобно не присъстваше в нито един от немските локомотиви, които видях. Но го има на единицата. Почти съм сигурен, че също е част от тази спирачка и че това всъщност е водата, която излиза от котела.


На единицата изглежда така:

Каква е истинската му форма трудно може да се каже само от една снимка. За детайл в картонения модел не може да се говори, освен засвидетелстване, че съществува и че от дясната му страна излиза някакъв лост. Има го и на схемата на 46:

Разбира се, схемата не е достатъчно детайлна, за да се види ясно, но се откриват сходности с това, което се вижда в единицата — има някакъв опит за изобразяване на цилиндричните части. От това устройство, според картонения модел, излизат (или влизат — не мога да знам) две големи тръби: едната слиза вертикално надолу през пода на будката, другата излиза през предната стена на будката и кръпката след като е махната още се вижда.


На схемата, отбелязана със синята стрелка, се вижда и втора тръба, която излиза. Според мен идва от същото устройство и в картонения модел е просто объркано — сиреч няма тръба, която да слиза вертикално надолу през пода на будката, а двете излизат отпред и тогава слизат. Ако се загледаме в снимката на единицата, се вижда, че тръбата отдолу се извива и излиза напред. И с това мисля, че разследването ми се изчерпа — поне за сега.
Цялото това плямпане е за това недовършено нещо. Може би, ако вместо да пиша романи, работех, щях да съм по-напред:


За край ще напиша компонентите на спирачката, които мога да локализирам:
Въздухозаборникът, който трябва да е някъде по димната камера (немците казват, че обикновено е покрай цилиндрите, но може да е под или отстрани на димната камера).
Изпускателните заглушители, през които излиза отработеният въздух и парата от водата за охлаждане — мисля, че е възможно да са интегрирани в комина. На 44 (както и на няколко други немски и австрийски локомотива) изглеждат по следния начин:

На нашите такова животно няма.
Та това е. Съжалявам, ако досаждам с бълнуванията си или ако говоря пределно ясни и известни неща (както казват англичаните — preaching to the choir). Както винаги, ако имате снимков или какъвто и да е материал за тази система, би ми бил от невероятно голяма помощ.
За финал — инструкции как да оперираш със спирачка Ригенбах на локомотив немска серия 44:
